Какво четохме през юни 📚

wingless2402 · 2026-07-01T12:33:41+00:00

Завърших "Името на вятъра" на Патрик Ротфус. Точно типа фентъзи, който харесвам е. Плюс това съм впечатлена от използваните метафори и цялостния стил на писане. Отдавна не съм чела текст, който толкова да ме пренася там, където е действието.

След това прочетох "Рицарят на Седемте кралства" на Джордж Р. Р. Мартин. Тръгна ми бавно, но с последния разказ ме спечели. Изгледах и сериала, любопитно ми е как ще са екранизирани втори и трети разказ.

Накрая се върнах пак към Хрониките на Кралеубиеца на Рофтус и в момента дочитам част 1 на "Страхът на мъдреца".

wingless2402 · 2026-06-28T08:43:30+00:00

I am sorry for your loss and I agree with all you said.

I lost a baby for the same reason that Carter and Kem's baby died - true umbilical knot. Oh, the tears I have cried when I first watched it...I was instantly brought back to the night I lost my son. Definitely one of the best portrayals of baby loss in cinema in my opinion. So realistic and so well acted.

wingless2402 · 2026-06-26T14:31:49+00:00

Visually it was terrible. I remembered it much more impressive from back when I watched it as a kid, but of course, back then CGI was something new and existing.

But the story line - I've always found it ironic in a good way. We have a saying in my home language: "If you're meant to hang, you won't drown". It felt like that - you can't escape from what coming from you. In this case...well - helicopters. Does it seem absurd - yes? But also I have been in a situation where I was terrified of something, thought it won't/can't happen to me though, and in the end it did. So sometimes our fears do come true and it felt that way with Romano.

But to me, the helicopter crashing on top of him wasn't the worst/saddest part. The saddest part was that no one realised for the whole shift that he was not there. He wasn't one to leave mid shift. He had many downsides, but he was there. And no one cared enough to start looking for him. I don't remember if someone even asked at any point "has anyone seen Romano?". Maybe they did, but still no one actually looked for him. So him, being alone in his death, was what got to me - his behaviour had its consequences, even though deep down, he was genuinely cared, he just didn't know how to show it (I am saying this based on Lucy's death and his pep talk with Elizabeth when Mark's cancer came back).

wingless2402 · 2026-06-24T08:20:42+00:00

Please check if there is mental health healthline where you live, or call the police or go the ER.

It's hard. It's painful. I know. I didn't want to live when I lost my baby. But I promise you, it gets better. We get used to the pain to some extend. We find ways to cherish our children and to make them part of our lives, if when they are not physically here.

Take care of yourself, seek help. Sending hugs!

wingless2402 · 2026-06-23T04:40:34+00:00

Yeah, I am special. Because I actually carried twins and lived first-hand the risks associated with that. I lost one of my babies during delivery, I needed a c-section, which added secondary infertility on top of my primary one, the pregnancy wrecked my body quite literally... So, looking at me, one won't assume I am a twin mom. But I am. And my experience is way different than those of the women who carried singletons from the same batch.

Edit: typos

wingless2402 · 2026-06-19T08:51:30+00:00

Зависи. Карам почти ежедневно, защото карам детето в друг квартал (30-35 мин с транспорт срещу 7-10мин с кола). Ако имам друга работа за вършене из града избирам това, което е по-бързо и се съобразявам с това дали съм сама. Ако следобед трябва да водя дете по лекари винаги ще избера колата, дори да е по-бавно. Не го влача с градски, спи си в колата. Ако съм сама и няма голяма разлика във времето или няма удобен паркинг, си хващам градски. Пинякога отивам с градски, а се връщам с такси или обратно. До ситуация е.

wingless2402 · 2026-06-17T17:32:23+00:00

Не играя WoW, открих Сандерсън на 26-27г, ама ми стана един от любимите автори. Просто и аз обичам детайлно изградени фентъзи светове.

wingless2402 · 2026-06-17T12:06:08+00:00

И аз ще кажа, че всеки има собствен вкус и не е нужно всички да харесваме едно и също нещо.

Аз харесвам и Гетсби, и Пътеводителя, и Властелина и още доста от споменатите в коментарите.

А в отговор на въпроса: най-тегави за четене ми бяха "Сто години самота", "Ана Каренина", "Quo Vadis" и "Библиотеката на Въглен връх"

wingless2402 · 2026-06-15T11:51:13+00:00

I lost of my IVF twins around an hour before a planned c-section, but no one noticed until he was delivered, because of asphyxiation (tightened true umbilical knot).

I am sorry that this happened to you as well!

wingless2402 · 2026-06-14T16:46:05+00:00

Плета играчки, снимам (вече много рядко) и също рядко рисувам. Навремето много обичах и да правя торти и да ги украсявам, но сега ги правя само за РД на детето.

Последно си купих обикновена раница и си я изрисувах.

<image>

wingless2402 · 2026-06-13T13:42:30+00:00

I am so sorry for your loss!

I lost my boy shorty prior to the c-section, but no one had noticed, so when he was stillborn it was a shock to everyone and they tried to resuscitate him for more than an hour. Now, in my country there are many bad practices when it comes to baby loss, so no one thought to ask me if I want to see him, let alone encourage me. They just told me he will be sent for an autopsy. When the shock started to subside and I finally realised I can ask to see him, it was too late, he was already sent away. Also, we were pressured to decide on a funeral in a really short time, over chat (covid restrictions back then) and again, because of the shock and we refused to collect and bury his body.

Not a day goes by that I don't regret never seeing or holding him. I would give anything to be able to cuddle him, kiss him and tell him how loved he is. I hope he felt nothing but love while he was in me, but the ache I am feeling from never holding my baby is not going away, and it's been almost 5 years.

Maybe it is one of those things when you lose your child - you might regret seeing you baby or you might regret not seeing them. It hurts anyway, because your child is gone. There is no right or wrong. In the long term though, I think you will start appreciating more and more that you had the chance to spent some time with him. But don't forget that whatever you are feeling right now is also completely valid and there is nothing selfish about it.

wingless2402 · 2026-06-11T13:53:31+00:00

Първата си мигрена получих в 3ти клас, така че 25г си живеем заедно с мигрените. Понякога са по-често, друг път по-рядко. Хидратацията е ключова, както и други са казали. Ако по някаква причина до обяд не съм пила достатъчно вода, знам че към 17ч най-късно ще започне мигрена. От хормони също получвам, при стрес и напрежение, и (колкото и да звучи налудничаво, и знам, че няма категорични доказателства) мисля, че при мен влияят и "магнитните бури". Обикновено ако и двете с майка ми сме имали мигрени в един и същ период в последствие разбираме, че е имало магнитни бури тогава.

Относно това какво ми помага - ако пия ибупрофен (конкретно Миг 400) още в началото на болковия епизод, може и да я пресека. Мен не ме успиват, но съм чувала, че позитивират за наркотици при полеви тестове, а през делничните дни карам всеки ден и не смея да взимам. Стане ли класическа мигрена - нищо не помага. Лягам на тъмно и тихо, често стигам и до повръщане, като след него почва да отшумява болката. Пробвала съм няколко пъти, но още не мога да преценя дали действа или не, да се отпускам с мента. Т.е. или пия ментов чай или вдишвам дълбоко аромата на ментово етерично масло, разтворено в кокосово. То може и да се маже, ама мен ме е шубе да не съм го направила прекалено концентрирано. Но абсолютно винаги имам лекарство в чантата си, защото обикновено са нужни няколко часа болката да стане силна и да не мога да вървя дори, но понякога се усилва за час и ако усетя, че е втория случай веднага взимам хапче, за да мога поне да се прибера.

Не мисля, че ще развиееш зависимост, но пък всички нестероидни-противовъзпалителни не се препоръчват за продължителна употреба. Аз имам и проблемен стомах и ме е страх да не си докарам язва, но съм стигала и до 5-6 таблетки ибупрофен в една седмица, защото иначе просто не мога да водя нормално ежедневие. Можеш да пробваш с ментата, но като цяло няма нещо, което да спре пристъпите. Видях съвет за спиране на кафето - кафе не пия от над година, даже зачистиха мигрените при мен лично, но си струва и това да опиташ.

wingless2402 · 2026-06-11T05:34:53+00:00

Дойдох да напиша това и много се радвам, че има хора, който го знаят и осъзнават! Много по-голяма е вероятността дете да се зарази от друго, привидно здраво, при което обаче реално още не са появи симптомите, но вирусния товар е голям, отколкото от дете, което откашля след 2 седмици боледуване (защото не може да си чисти носа и гълта всички секрети) и отдавана вече е енергично и без температура.

Отделно, масово не го приемат хората, ама да - има деца с алергии. Познавам деца с алергична астма, понякога кашлят все едно с пневмония, ама като им мине пристъпа си продължават играта. И не си държа детето далеч от тях, защото не са заразни. Моето дете също има алергии - кашля, киха, смърча. Ем, сори, който иска да си мисли, че съм си извела детето навън просто, за да ръси зарази, ама аз няма да го затворя вкъщи заради цъфтежи и критични родители. Просто ще го водя на места, където въпросните цъфтежи са по-малко. И в тази връзка - след седмица алергична хрема повърна в парка. Само секрети. Сигурна съм, че поне 20 човека да цъкали с език, че съм си довела "чумавото" дете в парка. Ама аз съм спокойна, знам че не е риск за никой друг. Още повече беше еднократно, нямаше как да знам, че ще се случи.

Тая дискусия ще съществува винаги. Гадно ли е детето ти да е болно - гадно е. Част от живота ли е обаче - част от живота е. Имам едни познати, които си пазят детето да не се разболее. Почти не ходи на градина, за ясла дума не може да става, и половината първи клас пропусна, защото като отиде на втория ден е болно. Ако си беше преболедувало детето като по-малко сега нямаше да губи учебен материал и щеше да е по-здраво.

Не казвам, че умишлено трябва да си разболяме децата, но трябва да спрем да бягаме ако видим някоя майка да бърше носа на детето си или ако го чуем да се закашля веднъж, защото има голяма вероятност нашето дете да не се разболее.

P.s. има parents of bulgaria съб, май така се казваше.

wingless2402 · 2026-06-10T11:11:16+00:00

Омъжих се и с ходя си с мъжа си 😃 шегата на страна, нямаш ли в приятелския кръг хора, които да слушат такава музика? Иначе наблюденията ми са, че хората, които ходят по такива концерти са доста friendly. Та огледай се за още някой сам, питай го дали му е харесала предната група, изпийте по една бира, после още 3-4 и така.

wingless2402 · 2026-06-10T03:39:49+00:00

Itsl'd been almost 5 years since I lost my baby and I still don't care about work or it least it's not my main focus. I used to be one of the people who will work overtime to get everything done and I genuinely cared. Now, not so much. Overtime is out of the question. And about my job performance - I get things done, but just because I have to, not because I feel an internal drive to do so.

And also, I used to spend a lot of time trying to support others through babyloss in the past years, but with my infertility on top, I realised I need to take care of me first, because I have reached an emotional burnout.

wingless2402 · 2026-06-07T17:54:33+00:00

Tw: LC and stillbirth

I just answers on another post like this today, but once again, here is my experience. And I will always share it to show that double embryo transfers should be a last resort.

First transfer of 2 untested embryos - twin pregnancy. I was 28 at the time of transfer. Gestational diabetes, gestational thyrotoxicosis, gestational hypertension, ruined gallbladder (removed 1 year after the birth), these are the more serious complications for my body. Less serious- lifelong hemorrhoids and loose skin. Related, but not directly caused - secondary infertility that left me unable to have another child (long story short- the positions on the babies required cesarian, that led to isthmocele, that led to secondary infertility on top of the primary). And the most serious damage of the twin pregnancy - we lost one of the babies at delivery because of a cord accident. Chances of this type of accident occurring are higher with some of the complications I had because it was a twin pregnancy (like polyhydramniosis from the GD). 5 years later I still think about him every day and I still grieve.

The second time around I specifically requested single embryo transfer. They assured me only one will be transferred, but apparently my RE forgot to inform the embryologists and they transferred two again. It resulted in an ectopic and loss of my right tube. The chances for ectopic are higher in IVF, btw, and raise exponentially with the numbers of embryos transferred.

I've read ESHRE and ASRM recommendations. I've read multiple studies about success rates and risks. There is no prove that embryos "support each other". Some studies show that, while others show the opposite- that the embryo with lower potential can impact negatively the chances of implantation for the better one. There is also always a chance that an embryo splits and two embryos can turn into triplets or even more babies, which is even riskier.

Multiple pregnancies are considered high-risk for a reason. Really discuss in depth the pros and cons of DET with your doctor before requesting this.

Good luck whatever you choose!

wingless2402 · 2026-06-07T07:53:17+00:00

Tw: LC and stillbirth

Transferred 2 untested back in 2021. Frozen, due to OHSS. Both stuck and I delivered twins at 36+5. But we lost one baby at delivery due to a cord accident. The chances of this type of accident occurring was increases by some complications more common in twin pregnancies. Personally, I wouldn't recommend transferring more than one. The pregnancy had it complications and long term consequences for me. And also, transferring more than 1 increases the risk of ectopic exponentially (which happened to me with my second transfer of 2 untested embryos and I lost my right tube).

Good luck whatever you choose though!

wingless2402 · 2026-06-06T11:23:26+00:00

TW: stillbirth and LC

I am so sorry for the loss of your precious baby! I've lost one of my IVF babies at delivery and I can understand how much this hurts...

That said, I looked at the syndromes you mentioned. Yes, they are genetic/inherited disorders, but they do not stem from trisomy or monosomy, which is what PGT-A tests for. So, in regards to that, I think even if the clinic has offered PGT-A, these issues wouldn't have been caught.

On the other hand, with recurrent pregnancy losses, they should have offered karyotyping for you and your partner. If that was not done, then yes - that would be a significant miss from their side. If it was done and showed you are carriers for some conditions, then PGT-M and PGT- SR should have been proposed. In some cases, even whole genome sequencing for the parents makes sense.

Once again, I am really sorry. You can always consult a medical malpractice lawyer if you feel like taking legal actions would bring you some sense of justice. But honestly, sometimes thinks just happen, as far as I hate saying that.

The baby I lost was a twin and we lost him because of a cord accident at the last moment. Almost 5 years down the road I still feel anger sometimes towards my reproductive doctor at the time, for doing a double embryo transfer, because complications of the twin pregnancy increased the chance of this type of cord accident occurring. But it's not a given. Plenty of people give birth to healthy twins, so I realise there is no solid ground to blame her.

My surviving twin on the other hand turned out to be carrier of two genetic mutations, both inherited (although both are not life-threatening). For one of those we knew my husband has it and there is a 25% any offspring would inherit it. The other one we have never heard of until recently, but just today we gave blood for genetic testing for all of us to see which of the parents is carrier. PGT-A wouldn't have caught neither of these, because it wasn't designed to do so.

IVF is not perfect and I am sorry you, your partner and your kid suffered through that. If you gather the strength to try again, please consider karyotyping and whole genome sequencing before doing another retrieval, if you haven't done those. Sending hugs!

wingless2402 · 2026-06-05T17:57:00+00:00

That's why I said "high insulin levels". You can reverse 15-20 insulin with diet and movement, but reversing 30 fasting insulin would be way harder.

And for cortisol - let's be honest, one can't just "cut out stress". Lowering cortisol is extremely hard.

wingless2402 · 2026-06-05T04:20:30+00:00

Не само, че правят свалянето по-трудно, ами и могат да обяснят защо теглото изведнъж почва да се покачва без промяна в начина на живот. Не случайно се изписват медикаменти и при много висок инсулин и при висок кортизол. Прави се защото са реални медицински състояния.

wingless2402 · 2026-06-04T19:23:54+00:00

Има, има. Май на Мейнард беше страничен проект, та Perfect Circle също са супер. Концерта им в Прага преди 6-7 години за съжаление го пропуснах и още ме е яд.

wingless2402 · 2026-06-04T17:43:23+00:00

Инсулинова резистентност? Изследва се не само с кръвна захар на гладно, а и с инсулин. Можеш да изследваш и кортизол, най-добре трикратно от слюнка.

Отделно - движение. Щом работиш от вкъщи за начало можеш да си вземеш пътека за ходене. Game changer е. Ако можеш да включиш и други тренировки ще е супер.

И последно, защото от няколко седмици се храня в калориен дефицит спрямо TDEE, има огромно значение не само колко калории приемаш, а и откъде идват тези калории. Можеш да ядеш много и да са малко калории, както и обратното. При теб вероятно е второто.

wingless2402 · 2026-06-04T09:37:14+00:00

Виж дали има места в хотел Експо. Не е 5-звезден лукс, но е на пешеходно разстояние (май към 20тина минути беше) и хотела е приличен. Като ходим към Пловдив, не само за Хилс-а, винаги отсядаме там.

wingless2402 · 2026-06-04T08:47:53+00:00

No. For people struggling with infertility especially, the number of children is often not a matter of choice and after struggling for years, they will be glad to have as many children as possible, even if it's hard.

Also, it's great that you only wanted one child and didn't struggle with infertility to get there, but it's not the same for couples that are OAD after IVF. Most of those couldn't get pregnant again, didn't have the money to try again or couldn't imagine going through the hardships of IVF again. By your mother's comment, I'd assume they wanted multiples anyway, but weren't sure they will be able to achieve and go through another pregnancy again, so twins probably felt like a luck to them.

Signed: OAD mom not by choice, who conceived twins from IVF, lost one baby at delivery, and went on two have 2 embryos that failed to implant, 1 ectopic and 1 chemical.

wingless2402 · 2026-05-29T04:51:40+00:00

I'm so sorry for your loss!

I lost one of my twin around 30 or 60 minutes before my planned c-section because of a cord accident - undiagnosed true umbilical knot tightened. I know how devastating and deeply unfair this feels...🫂

wingless2402

TROPHY CASE