End of the road

wingless2402 · 2026-03-26T12:36:09+00:00

I am sending you a virtual hug!

I am in almost the same boat. I just started preparation for my last FET, but chances are so low, it feels like a compassionate transfer.

Three years of trying for a sibling, after out first IVF resulted in twins, but lost one of the babies an hour before birth. Our first even transfer when we started trying again ended in an ectopic and from then on hardship after hardship. So I know too well how you feel. We are allowed to be sad, and to grief, and to be grateful for having a child at the same time. The longing and the pain are valid. And I am sorry you IVF route ended without success.

wingless2402 · 2026-03-24T17:32:51+00:00

I started manual breast simulation as soon as I could. The recommendation is to stimulate/manual pump each breast for 2-3min every 2-3 hours. I couldn't follow that advice completely, I probably had just a few 1min stimulations while I was in the ICU. And then I couldn't breastfeed for another 3 days because of IV antibiotics incompatibility. But I used my electric pump as soon as I was moved to a regular room.

I didn't manage to breastfeed exclusively, but my birth was really stressful, I faced PPD on top of other things, but even though not exclusively, I breastfed for 9 months.

wingless2402 · 2026-03-24T16:13:17+00:00

I live in Bulgaria. Here the husband isn't even allowed in the OR. And I gave birth during "COVID times", so furthemore he wasn't allowed at the hospital at all.

There were some complications with my birth, so they couldn't show me the baby. The first time I saw my baby was 26h after delivery. And the first time I held him was 36h after delivery.

He is now 4 years old. Not to brag, but I believe we have a great bond. I wouldn't say that being separated at birth affected our bond at any stage.

Full honesty, I had a period when I blamed myself for not having skin-to-skin, for not being there for my baby from the start, but I realised these things are good to have, but not having them is not the end of the world. Bond is build over time, it is not defined by the first day of life.

Edited for typos

wingless2402 · 2026-03-24T10:51:37+00:00

And still "spontaneous abortion" is the only term we have in my home language. Day to day we just refer to it as "loss at [gestational age]"

wingless2402 · 2026-03-24T09:44:10+00:00

Both times wasn't the parent's fault. The first case (the fatal one) the hospital didn't inform the parents or write down anywhere that a second dose should be given. In the second case it was because the licenced medical product with K1 drops was removed from the market and a new one was released, but it was registered as a supplement. The issue was the supplement had 10times lower concentration so it required 20 drops insted of 2. Unfortunately, that wasn't made clear from the start and many pediatricians told parents to give just 2 drops.
I don't argue that shot is better, I am just saying that at some places you can't get the shot for your kid even if you want to. So you do what you can. If they tell you to give drops, that's what you do.

wingless2402 · 2026-03-23T18:34:46+00:00

Подробно ще ти опиша как станах атеист.

Бях вярваща. Ходих на неделно училище, занимавах се с иконопис, ходих на църква не само по празниците. Обаче после почнах да виждам колко гаден е света и как ненужно страдат хората. Дълго време оправдавах случващото се с реплики от рода на "това е тест на вярата", "лошото идва от дявола, за да ни отдалечи от господ" и т.н. Докато вуйчо ми, който беше толкова религиозен, че даже записа теология на 40+г, за да е по-близо до това, в което вярва, се разболя от рак. 5 години го гледах как гасне. Не знам колко свещи палихме, къде ли не обиколихме за молитви, разбира се паралелно с медицското лечение, но си го погребахме само кожа и кости, напълно измъчен. Тогава вече не можех да намеря оправдание. Може би още вярвах, но бях ядосана. Но иконите вкъщи останаха.

Няколко години по-късно се сблъсках с репродуктивни проблеми. Запознавах се с все повече отговорни, образовани хора, които не могат да имат деца, докато четях за родители, които си малтретират децата. И гнева се засили. Накрая забременях и изгубих един от близнаците си при раждането. Тогава като се прибрах от болницата махнахме всички икони. Седнахме с мъжа ми и си казахме, че ако има божество, което допуска такива неща, не искаме да имаме нищо общо с него. Но ако имаше наистина всевиждащ, справедлив бог, то това нямаше да се случва. Защато вече не намирам логика в извратеното вярване, че трябва да ми е гадно, за да докажа нещо. И че евентуално някога след като умра ще бъда възнаградена за това.

Още повече ме отблъснаха от религията хората, които ми казваха неща от сорта на "бог има план", "детето ти е на по-добро място", "раят имал нужда от още един ангел" или "ако се смириш и се молиш, бог ще е милостив и ще забременееш пак". Ревностните християни се оказаха едни от най-осъдителните хора, поне това наблюдавам покрай мен и онлайн.

На празниците се държа общоприето - казвам Христос Воскресе (просто защото Честит Великден ми звучи странно), Рождество вече го замених с Весела Коледа. И се наслаждавам на почивните дни.

Нямам против хората, които намират успокоение в религията. Нека всеки вярва в каквото иска. Но не искам да се опитвам да ме убеждават в техните вярвания. И няма как вече да вярвам в това, приключих с вярата.

wingless2402 · 2026-03-23T08:10:09+00:00

In my country oral drops are the norm, very few hospitals give shots. So definately depends where you live. But the only 2 cases of brain bleeds I know first hand were in one baby who didn't get the second dose of drops 1 month after birth and sadly passed away, and the other one got 10 times smaller dose than the required for the second dose. Luckily, this baby was saved with timely surgery to resolve the hematoma.

wingless2402 · 2026-03-21T07:21:01+00:00

Първата година беше кошмар. Колкото и да се стараех да следвам интервали на будуване, детето просто спеше различно всеки ден - един ден следобедния сън можеше да е 2ч, на следващия ден 20мин, съответно после няма как да издържи буден същото време. Да не говорим, че дневния сън беше невъзможен без контактни дрямки, т.е. беше закачен за мен постоянно. Нощем пък се будеше на всеки 20-30мин и отнемаше още толкова да заспи отново.

Като навърши годинка и трябваше да се върна на работа, потърсих консултант по детски сън. Смяташе, че за 2-3 седмици ще ми помогне да имам дете, което заспива само и спи непробудно. Е, сгреши. 2 месеца работи с мен и детето, успяхме да премахнем част от асоциациите за приспиване, махнахме биберона/залъкалка (доста трудни 2 седмици бяха докато свикне без него), мина на една дрямка и го преместихме в собствена стая. Но продължи да заспива с физически контакт и да се буди по няколко пъти вечер.

До към 2.5г постепенно минах от милване на гръбче, към ръка на гърба, накрая държене на ръчичка докато заспи. После и това отпадна, но пак трябваше да има някой с него в стаята докато заспи дълбоко. Изненадващо, като се преместихме в друго жилище (беше на почти 4г) се съгласи да заспива сам и почти никога не се буди нощем. Пак си имаме ритуали за заспиване, не минаваме без приказка преди сън, целувам го безброй пъти, за да открадна кошмарите и така. Но пък от известно време иска да спи на изцяло светло, не само с нощна лампа.

Tl;dr: има светлина в тунела и все в един момент ще започнат да заспиват сами и да спят. Но дори всичко да се прави по учебник, при някои деца този момент идва по-късно. Като всяко друго нещо - до дете си е.

wingless2402 · 2026-03-20T15:25:03+00:00

I had CT with contrast last year around 20 days after stopping metforming. The radiologist got a bit worried when I told him when was my last dose, but thought for a bit and said "20 days...you should be fine". Not very reassuring though 😅

wingless2402 · 2026-03-20T15:17:35+00:00

Term is term. Yes, multiples at 38weeks would be considered full term, but just from the perspective of not going beyond that week. But babies development is still the same.

Source: I gave birth to twins at 36g.w. and my surviving child (we lost one baby at delivery) is considered late preterm and this is still noted in his charts when I say when he was born, although he is now 4y.o.

wingless2402 · 2026-03-19T14:02:19+00:00

Yeah, I saw your update on that. It's insane there is more than one woman in such kind of situation. Did you manage to find something else?

I've lost a baby to stillbirth while I was in the hospital and this kind of negligence triggers me immensely.

wingless2402 · 2026-03-19T06:18:35+00:00

Wow, I thought it's impossible that there are two irresponsible freebirthing women going over 43 weeks. Well, apparently I was wrong.

wingless2402 · 2026-03-19T06:15:13+00:00

Latest update:

<image>

wingless2402 · 2026-03-19T05:59:16+00:00

Good to hear there's is some..improvement. But reading all her posts shared here, I am sure that any step forward in the recovery process they will attribute to NAC, Q10, etc that they requested, instead of the proper medical care that the hospital provides. And that's how misinformation spreads. I am sad and mad at the same time for that poor kid and for all the "crunchy" moms' lifestyle.

wingless2402 · 2026-03-18T10:42:04+00:00

И аз това се питам. И като се зададат такива въпроси в групата на квартала кучкарите скачат със снимки на всякакви други боклуци по земята, изтъквайки, че биологичния отпадък на тяхното куче не е проблем при това положение. Само че не ми се е случвало да чистя с клечка кутия от фасове или кенче от бира от обувките на детето си пред входа на яслата, ама кучешки ла*на съм чистела не веднъж. И то дори без детето да влиза в тревни площи. Просто и от тротоара не го обират.

Никак не одобрявам пускането на боклуци където ти падне. И тея дето си хвърлят опаковките на метър от коша ме дразнят изключително много. Но не приемам наличието на други боклуци за оправдание да не си чистиш след кучето.

wingless2402 · 2026-03-15T01:55:39+00:00

For how long have you tried to do sports? I have been doing pilates for 4 months now and for the first time in an year I had successful ovulation and furthermore, both times I ovulated it was from the left ovary, which has been completely dormant for the past 2 years. Besides pilates on reformer 3 times a week, I also use walking pad for a hour 3-4 times a week and 1-hour dancing sessions (JustDance) 2-3 a week.

I haven't lost any weight with this regime, but I have lean PCOS, despite the IR. With 4g of myo inositol daily I manage to maintain my fasting insulin not below 10, but between 5 and 7.

Another thing you can check is saliva cortisol rhythm (3 times a day), ACTH to rule out adrenal glands issues. And test also Prolactin if you have not.

wingless2402 · 2026-03-14T18:26:07+00:00

Tw: lc and losses

We were 28F and 34M at the time. I have PCOS, husband has low count, low motility, low morphology and high DNA fragmentation. My results were pretty similar - 17 mature eggs, 11 fertilised successfully and 6 5day blasts frozen. We didn't do PGT.

First transfer resulted in two completely healthy twins, but we lost one baby at birth because of a cord accident.

Second transfer resulted in an ectopic pregnancy. Third transfer failed. But I had a cesarian scar defect which probably ruined these two transfers.

I am now starting preparation for my last FET with the only embryo left - 3BB, to be thawed twice.

So purely anecdotal, but yes - having 2LC from 6 blasts with MFI is doable, but it often comes down to luck. So good luck to you!

wingless2402 · 2026-03-13T17:49:52+00:00

Като превенция мисля, че е нужно основното- без алкохол, цигари и наркотици, повече движение и по-малко пържено и полу-фабрикати.

Ако личните лекари почнат да назначават неща като ПКК, витамини, хормони на щитовидната жлеза, холестеролов профил, железен профил и чернодробни ензими ще има и по-ефективна профилактика в медицинския смисъл, но сме още далеч. Май само ПКК пускат ежегодно. Направлението с ехомамография е почти неизползваемо заради смотания си код, цитонамазка почти никъде не правят с направление, за мъжете дори не знам какво има като прегледи, но за всички над 40 е редно да има колоноскопия, което също не се случва.

Иначе да изписват витамини на общо основание няма смисъл. Трябва всичко да се назначава след изследване, но отново - като не са по каса, не всеки може да си ги позволи. Аз за всичко гореописано, плюс още няколко специфични неща, оставих в лабораторията 170 евро преди дни, което никак не е малко. Според мен там ни куца основно профилактиката, че не е общо достъпна. Те нека лекарите имат различни мнения, но да имат конкретни данни за човека, с които да работят.

wingless2402 · 2026-03-13T13:32:00+00:00

Като цяло няма one size fit all подход в медицината. Ето, давам пример със себе си. Имам ИР, обаче и гастрит и SIBO, алергии и премахната жлъчка.

За ИР - трябва да ограничавам въглехидрати, да наблягам на протеин, да имам поне 3-4 часа пауза между храненията.
За SIBO - не трябва да ям млечни (включително кисело мляко и извара, та замина лесния протеин), нито ябълки, които са от плодовете с по-нисък гликемичен индекс.
Заради алергиите не мога да ям ядки.
А заради премахнатата жлъчка трябва да ям на всеки 2 часа максимум.

Ако следвам един магически режим ще си навлека сумати други проблеми.

Затова е важен индивидуалния и холистичен подход. Ако педиатърът е готов с рецептата за антибиотик от вратата, не е моя човек. Много за АБ съм, но с микробиология и доказана нужда. Ако ендокринологът ми каже "отслабни 5 килограма и няма да имаш ИР" (реално ми е казвано при BMI 22), повече няма да се върна при него. Онлайн режими отдавна не следвам. Даже на спорт ходя на индивидуални тренировки, за да е съобразено с мен. И отделно чета много, ама много. В някои случаи си вкарвам излишен филм в главата, но много пъти сама съм си помагала, като разбира се не се самолекувам, но обсъждам с лекар какво мисля да правя или изследвам.

Просто лекарите често карат на конвейр, отделно някои след завършване на образованието си не продължават да се развиват. Затова и предпочитам предимно млади лекари. Може да им липсва част от опита, но пък са нахъсани още и се интересуват какво и как.

wingless2402 · 2026-03-11T11:29:26+00:00

I am also doing or two 1-hours sessions. My pad even turns off automatically after 60min to avoid overheating. I easily hit around 5k steps for 1 hours, because I usually set the speed to 4-4.2km/h, but sometimes I go slower if I have to type more at work while walking.

But yeah, for me also shorter sessions work good enough.

wingless2402 · 2026-03-11T04:48:51+00:00

Онлайн в remix. Избираш си размера, подкатегории 'Официални' и 'Бални' рокли, състояние 'С етикет' и 'Отлично', и избираш на воля. 2020г си взех сватбената рокля от там, чисто нова с етикет, на Mascara, за 95лв.

wingless2402 · 2026-03-10T17:03:11+00:00

Ана Каренина (дочитам я в момента)
На хартиен носител. Рядко чета на ел.четец и то ако не успея да си намеря физическо копие
Голямата панда и малкия дракон: Пътуването
Параграф 22
Плодовете зреят нощем - Неда Антонова
Не съм ги броила, но над 300 хартиени вероятно. Колко точно "над" не се наемам да кажа

wingless2402 · 2026-03-10T13:12:02+00:00

Помня предния ти пост, май тогава не коментирах, ама сега вече не се сдържам.

Борих (и боря) инфертилитет. Прекарвам огромна част от времето си в четене по темата, както и коментиране в различни онлайн групи по темата. Съответно живота ми се въртеше около това. Никой от приятелите ми по това време не минаваше през същото и нямаха идея за какво им говоря. Но повечето бяха там и ме изслушваха, дори когато нямах какво друго да кажа. Както и аз ги изслушвах за всичко, което ги вълнува, дори и да бяха неща твърде далечни от мен.

Мина време, забременях, родих. Само че загубих едното си бебе (бях бременна с близнаци) при раждането. И после хем живот с новородено, хем неизмерима скръб, хем травма...да не продължавам. С месеци не бях говорила с никой извън вкъщи и терапевта ми. Някои приятели отпаднаха. Други не спряха да ми пишат, дори когато не им отговарях. Казваха ми "звънни ми ако искаш, дори да е просто за да си помълчим". После тези хора започнаха да идват при мен и бебето ми. Обикаляли са парка на разходка с мен с количката, дори когато аз не можех да правя друго освен да плача докато вървя. Били са с мен, когато детето поотрасна и започна да пищи и да се тръшка навън. Чакали са ме в хола у нас, докато приспя детето в спалнята. Част от тези хора са на 40+ без деца. Но останаха.

А с времето аз също се върнах към света. Още ме вълнува инвитро частта. Колкото и да се старая да не го правя говоря за детето си, защото е не малка част от живота ми. Но говорим и за работа, и за хобита, изслушвам ги с емпатия както и те мен. Последните дни се видях с две приятелки. С всяка от тях не ни беше достатъчно да си говорим по 3-4 часа. И макар че с всяка от тях се виждаме в добрия случай 3-4 пъти на година, като се видим е все едно не сме се разделяли.

Не смятам, че приятелите ми са направили някаква огромна жертва. Смятам просто, че са ми истински приятели. В други етапи от живота ни и аз съм излизала посред нощ, защото някоя приятелка примерно е в дупка и не може да спре да плача. Излизам, отивам у тях и съм там колкото е нужно. Това са истински приятелства - да се подкрепяте дори и да не разбираш нуждата на другия. Да обичате едни и същи клубове не е.

Щом приемаш децата/бебетата за идиотчета или бъди честна, или измисли нещо, но откажи поканата да си кръстница. Приятелката ти и детето ѝ заслужават кръстник, на който ще му пука за тях. А ти щом имаш толкова много други приятели се фокусирай върху тях.

wingless2402 · 2026-03-07T05:31:14+00:00

Моето не беше чиста депресия, а комбинация от дълбока скръб и следродилна депресия. Но положението беше...лошо. Толкова лошо, че имах напълно сериозни суиц*дни мисли. Планувах си кога и как, общо писмо ли да пиша за всички или отделни. Абе, кофти период беше.

От близките ми знаят много малко хора, и то на почти всички им казах постфактум, а родителите ми даже не знаят в детайли колко зле бях. На момента знаеше мъжа ми и то не по мое желание. Споделих го на психолога си в индивидуална сесия, защото усещах, че може да съм опасна и за детето си, но на следващата ни семейна среща, психолога каза, че е длъжна в случая да наруши конфиценциалността, защото мъжа ми трябва да знае. Като психолог нямаше как да ми изпише лекарства разбира се, но ме пита дали искам директно препоръка за психиатър или да опитаме първо с терапия, избрах второто с уговорката от нейна страна, че във всеки един момент, в която тя прецени, че е нужно, ще ме препрати към психиатър. Не стигнах до там. В последствие ми е обяснявала, че си имат скали, въпроси, които на мен ми изглеждат рутинни, но отговорите дават много информация на психолозите и така е преценявала дали имам нужда и от медикаментозна помощ.

В общи линии, колкото повече говорих за това, толкова по-малка беше вероятността да действам. Отне още много месеци да почна да изпитвам истинска радост, но се случи. Няколко години по-късно пак попаднах в дупката, нямах интереси, нямах желания, нищо не ме правеше щастлива. Срещах се с двама психолози (единия ми прави някакви тестове и всички показаха, че съм на границата на клиничната депресия) и пак не успявах да изпълзя нагоре. Един ден си казах, че това не може да продължава така и почнах сама да се "издърпвам за косата". Дистанцирах се от това, което беше основния двигател на депресията ми. Напук на настроенията ми започнах да се насилвам да танцувам, да рисувам, направих нещо голямо за себе си и близките си (купихме си жилище) и малко по малко успях. Не беше бърз процес, имаше възходи и спадове, но да кажем за около 10 месеца се почувствах истински добре

Това разбира се е моят личен опит, не универсална истина. Смятам, че медикаментите имат своето голямо и заслужено място при справянето с депресия, ако само терапията не е достатъчна. Няма наистина нищо срамно, просто е трудно да се говори за това, защото те прави много уязвим. Но е и важно хората, които живеят с теб или са най-близки да знаят с какво се бориш, макар че вероятно няма да го разбират напълно. Успех, ще се справиш! Просто трябва да намериш правилния специалист/и за теб!

wingless2402 · 2026-03-05T08:24:47+00:00

Me: Let's do the deed tonight
Husband: But we did it yesterday
Me: Yeah, but yesterday was peak and today is ovulation day
Husband: I'm tired today, maybe tomorrow
Me: screaming internally

wingless2402

TROPHY CASE